Здравейте,
Как сте? Изминахме дълъг път от началото на #GoChongi. Доста неща се случиха. В момента гледам първите видеа, които направих с мотото „I support a crazy idea“ и ме удари музата да напиша нещо.
Доста е вероятно последните 2 години да бяха най-яките в живота ми. Само тинейджърските времена леко се конкурират, но тогава цареше безгрижие. Трудно може да се сравнява.
Има моменти, в които имаш чувството, че животът ти се усмихва. Всичко, което ти се случва, те води в една единствена посока. Колкото и време, труд и усилия да влагаш, нещата се случват с лекота. Дори гърча придобива съвсем друга форма. Тази посока за мен беше #GoChongi.
Животът извън професионалния спорт ме беше очукал за нула време. Усещах постоянно влечение към адреналина и имах желание да се състезавам. Защото в това съм най-добър. Когато съм поставен в трудна ситуация; когато имам само една възможност да покажа на какво съм способен; когато няма място за грешка. Когато съм най-мобилизиран.
През пролетта на 2016-та написах на един лист всички неща, с които се бях занимавал и всички връзки с хора и организации, които бях създал до момента. Когато свързах точките, беше очевидно, че трябва да се занимавам със спорт. Винаги бях искал да карам ски крос и реших, че моментът е „сега или никога“. Цяла нощ не мигнах и мислех как да превърна новата ми „луда идея“ в реалност. На сутринта станах със груб план за Индигого кампанията #GoChongi и започнах да действам.
След цяла година посветена на навлизане в света на ски кроса (състезания, драми, болници, подиуми, върховно щастие, др.) и неповторима за мен мотивация, която не знам от къде успях да изровя, изпълних целта за сезона.
Бях толкова убеден, че ще успея. Нямаше капка съмнение. Виждах се на Олимпийското ски крос трасе всеки ден. Дадох всичко от себе си. Не можете да си представите, колко тегаво е понякога да обикаляш сам по състезания и тренировки. Когато си с отбор или най-малкото с треньор, има изградена система. Влизаш в потока и действаш… оставяш важните решения на друг. Когато си сам – ти създаваш потока. После трябва и да го поддържаш. Никой няма да разбере, ако не си излезнал на тренировка. Никой няма да разбере, ако изпиеш още една бира. Много е лесно да се откажеш, в момента в който усетиш малко дискомфорт. А аз точно тогава се мотивирах най-много. Когато започваше болката. Беше голям купон!
Дори да ми се беше обадил Джизъс и да ми беше казал „Чонги – няма да успееш!“, щях да му се изсмея: „Джизъс, ти си луд човече?!“
И накрая не успях. Как е възможно?
След толкова визуализация, медитация, бачкане. Бях бетон! И не успях? Цялата ми мотивация премина в друго агрегатно състояние и рухна на пода. Събрах я с метла и я оставих в един буркан под леглото, докато не измисля как да процедирам. Много боли в такива моменти, но и най-много се учи. Най-важният урок, който научих е ,че всичко хубаво в този свят отнема време. Колкото и да пресираш и пришпорваш нещата, те винаги се случват точно когато и както трябва да се случат.
Затова и ще продължавам да се състезавам професионално. Затова не се отказвам.
В трудния момент музиката отново ме спаси. Последните две години не бях свирил грам. Само по 2 концерта на година с бандата, колкото да я поддържаме жива. Сега, както беше едно време, свирих по цял ден. Емоциите направо се изливаха от мен и придобиваха музикална форма. Написах нови парчета, записахме албум. Албумът е брутален, но това е тема за друг пост.
Абе мога много да се обяснявам и да се жалвам, но направо минавам по същество.
Изкарах буркана изпод леглото и нареждам парчетата от пъзела. Връщам се в тренировъчен режим. Колегите не спят, тренират нон-стоп и само ме дразнят в Инстаграм.
#theshowmustgoon!
Есента ще пускам нова кампания за събиране на средства, няма как иначе. Няма да е краудфъндинг. Развивам разни идеи, ще видим какво ще излезне. Ще е занимателно. Който е запознат с „творчеството ми“, знае, че болният ми мозък може да роди всичко. Няма граници, само да усетя, че посоката е правилна.
В обобщение…
#GoChongi Vol.3 coming soon! Ще има емоция, ще има рокендрол! Ще има ски крос!
Поздрави на всички с този първи пост на български в сайта ми. Най-накрая го преведох.
Чонги