Защо ни е грижа за ефекта на технологията в живота ни?

Здравейте,

Днес ще засегна нова тема, която на пръв поглед е далеч от спорта и музиката. Но ако вникнем достатъчно надълбоко, може да видим, че нещата са изключително свързани. Става въпрос за ефекта на технологията в живота ни и ако има негативни последствия от ползването и, какви са те? 

Датата е 4-ти Декември, а часът при мен е 3:03 сутринта. Често ми се случва да будувам по това време. Трудно побирам в тиквата ми всичката информация, която засмуквам през деня. А след това ми отнема известно време да я обработя. Заедно с всичко, се опитвам да жонглирам няколко дини едновременно, всяка от които си отнема доволно РАМ памет. Но за дините малко по натам.

Та защо не мога да спя? Причината е, че мисля. Или поне така си мисля.

Вълнуват ме теми и казуси като:

Как да ставам по-добър в нещата, които обичам да правя. Как да изкарам някой лев, без прекалено много да пречупвам някакви измислени мои идеали през призмата на капитализма и консуматорския режим. Как да съм хипстер. Как да съм хитър, но не прекалено. Как да съм в крак с модата като едновременно си остана старомоден. Как периодично да се изключвам от Матрицата, за да оставям място на съзнанието ми да шава и да залита по творческите замисли, които така обичам.

 

Източник: https://scifi.stackexchange.com

 

Интересно е, че последната точка все по-трудно ми се отдава. Бих казал, че в днешно време това умение си е направо богатство. Да изжевееш нещо без да го заснемеш, без да го споделиш. Да го съхраниш единствено във вградения си SSD драйв, който макар и еднократно, възпроизвежда най-ярките цветове, най-наситената картина и най-добрата резолюция, която модерната технология позволява. Ненавиждам инстинкта да си изкараш телефона и да снимаш всяко нещо, което ти се случва извън сценария на ежедневието. И това, само за да може някой да го види за части от секундата или в най-добрия случай три, ако завалията е по-бавен със скрола.

Толкова сме се пренаситили с информация, че докато си сърфираме спокойно, дори да зърнем как някой си изкарва слон от задника, ще си кажем „Брех, интересно. Явно в Индия (примерно) това си е нормално.“ А в същото време, ако някой просто си седи и гледа в една точка, без да е захапал смартфон като биберон,  нещо не му е наред. Или е анти-социален, или има някакъв дефект. А он, човечеца, просто си седи и главата му почива. Завиждам му! Има моменти, в които си мечтая да зарежа всичката тази техника, да се кача на колелото и да отпраша на някъде без план. И ще го направя! Само да му дойде времето.

Не ме разбирайте погрешно. Много добре оценявам и съм благодарен на приноса на технологията към развитието на човечеството. Даже почти всеки ден се впечатлявам от факта, че натискам копче и вкъщи светва лампа. Много е яко!

Целта ми тук не е да мрънкам, а по-скоро да ви споделя защо с Дизастър Маги стартираме инициативата „Отвъд Екрана“.

Иска ни се следващите поколения да имат възможността да изживяват света в името на момента. Да знаят за съществуването на емоции, които не се ъплоудват някъде там, в етера на интернета. Иска ни се да запазим човешкото у нас, да не изгубим кадифената нишка. Да не се превърнем в андроиди, а да оставим роботите да си бъдат роботи.

Пускам ви това видео, което така лаично направихме. Първата ни семейна инициатива. Успяхме да сглобим нещо, което можем да наречем епизод 1. Доволни сме.

 

Посланието на видеото е ясно. Дълго време търсих достойно продължение на #GoChongi и съм убеден, че го намерих „Отвъд Екрана“. Неизбежно е, рано или късно, ски крос романтизма, в който се потопих през последните три години, да приключи. Но защо пък романтиката генерално да не продължи?

А що се отнася до останалите дини, които споменах в началото – продължаваме напред с пълна пара.

Ски кроса го карам; развълнуван съм за бенефиса ми на 2-ри февруари. Тогава е световното първенство в Юта, след което приключвам състезателната ми кариера. За момента пък няма сняг и отложиха първите 3 старта за световната купа.

Музиката я свиря; март месец с бандата издаваме албум и през април тръгваме на Балканско турне.

Кайта много ме радва; лятото с баща ми планираме да развиваме бизнес на Лимнос.

Ожених се на първи септември; тази диня е най-сладка! <3

Видео блога го снимам и междувременно се опитвам просто да гледам напред.

Може и вие да пробвате. Освежаващо е.

Чонги